Когато човек иска да си купи нов автомобил, но не разполага с цялата сума в дадения момент, то той търси възможност за изплащане на цената на вноски. Такава възможност хората откриват в покупка на кола на лизинг, но дебело ще подчертаем, че със сключването на договор за лизинг вие не си купувате кола, не ставате собственик на новия автомобил.
Договорът за лизинг е търговска сделка и въпреки, че значително се доближава до договора за наем, има съществени различия и особености, на които ще се спрем по-долу, както и ще обсъдим рисковете, които крие за вас.
Кола на лизинг – договор за лизинг на МПС
Съгласно леглната дефиниция с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. По нататък е предвидено, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
От горе казаното следва, че с договор за лизинг лизингодателя може да отдава за ползване всякакви вещи, както движими, така и недвижими, а лизингополучателя дължи възнаграждение. Лизингополучателят може да стане собственик на предоставената вещ (кола), но само ако това е договорено и той ще стане собственик не по-силата на договора за лизинг, а едва след като сключи договор за продажба на автомобила с лизингодателя.
Следва да имате предвид, че има два вида лизинг – оперативен лизинг (обикновен лизинг) и финансов лизинг. Разликата е, че при оперативния лизинг лизингодателят е собственик на предоставената за ползване вещ, в конкретния случай кола, а при финансовия лизинг не е собственик.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. при финансовия лизинг вие отивате при лизинговата компания и заявявате, че искате да закупи кола, като посочвате производител, вид, модел, цят и всякакви други характеристки и лизингодателя я купува според вашата поръчка и ви я предоставя за ползване, като неговата печалба е лихвата, която ще начисли върху лизинговите вноски.
Също така важен момент е, че разноските по поддържане на автомобила, както и рискът от случайното погиване или повреждане са за лизингополучателя. Всички лизингови компании изискват и сключване на застраховка „Каско“ за целия период на договора.
Обичайно с договор за лизинг на МПС могат да бъдат договорени три варианта след изплащане на лизинговите вноски:
-
- След изплащане на всички лизингови вноски да станете собственик на автомобила, като лизингодателя се задължава да ви го прехвърли с договор за покупко-продажбана МПС;
- При сключване на договора за лизинг е определена остатъчна стойност за автомобила – т.е след като сте платили договорените лизингови вноски е определено, че колата струва цена Х и вие може да решите дали да заплатите остатъчната цена Х или да върнете автомобила;
- След изплащане на лизинговите вноски, не е предвидено, че собствеността върху автомобила ще ви бъде прехвърлена и вие трябва да го върнете.
Рискове при покупка на кола на лизинг
Освен, че трябва да сте наясно с всички клаузи на договора за лизинг и общите условия към тях (защото обикновено там се съдържат всички условия и права и задължения на страните), трябва да следите и за това как е посочено и при какви условия може да се променя лихвения процент начислен върху главницата.
Най-същественият проблем е, че обикновено при покупка на кола на лизинг в договора (общите условия) е уговорено, че при забава на плащането на вноска или при неплащането на няколко вноски, лизингодателят има право да развали договора за лизинг, да вземе автомобила и като неустойка вие сте задължен да платите останалите вноски по договора. Така накрая се получава, че вие оставате без кола, но за сметка на това пък плащате всички вноски, както ако бяхте имали кола. Не звучи логично и справедливо, нали.
Описаната по-горе клауза за неустойка е нищожна, защото противоречи на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и накърнява добрите нрави, тъй като води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. В практиката си ВКС приема, че „Уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.“
Като също така следва да имате предвид, че масово лизинговите компании изискват от лизингополучателя да им издаде запис на заповед като обезпечение за задължението за плащане на вноските. Целта е, че притежавайки запис на заповед, те могат да поискат издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за която вие разбирата едва като получите покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, повече може да прочетете тук. Много е важно да знаете, че след получаване на поканата имате едномесечен срок да възразите срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, в противен случай губите възможността си да го направите по-късно.
Когато има неизпълнение на договора за лизинг от лизингополучателя, лизингодателят има две възможности:
-
- Да развали договора, като лизингополучателя му върне автомобила и евнтуално да търгси обезщетение за вреди от неизпълнението или
- Да иска реално изпълнение, т.е. да ви осъди и да събере по принудителен ред оставащите вноски по лизинговия договор, но в този случай вие оставате да ползвате автомобила.
Едновременно прекратяване на договора и претенция за реално изпълнение по него е неоснователно.
k8fbj7
Very interesting subject, thank you for putting up.Money from blog